Нецензурното в българското народно творчество.

Книгата представя най-комичните, еротични и нецензурирани истории от българския фолклор. В българското общуване „плеснатия в устата“ събеседник винаги е бил душата на компанията, докато парадирането с псевдоизтънчен старателно изчистен от „мръсни“ думи разговор често е скучен и фалшив.

Голяма част от материалите в изданието са издирени и събрани от нашия голям фолклорист Николай Икономов и се съхраняват в неговия богат и ценен архив в Централния държавен архив. Материалите са записани от Петко Рачев Славейков, Найден Геров, Михаил Арнаудов, Марко Цепенков и др.

Точно това е народното творчество – магнетично до полуда, пленяващо и много ярко. А най-важното е, докато четете да не забравяте, че всички тези пиперливи остроумия са съществували от векове насам и нито са измислени в градски условия, нито някой държи правото на собственост върху тях. Сборникът е посветен на Радой Ралин, „големия познавач на родния фолклор и тънък ценител на пикантното духовно наследство”.
Ако харесвате творчеството на Ралин, няма как да не харесате и 240- те страници пословици, поговорки, песни, афоризми и разкази, посветени на взаимоотношенията между мъжа и жената, но казани по по-... да кажем „друг” начин.

Литературната реч е нещо прекрасно, но всички университетски преподаватели по български език започват едни от първите си лекции пред първокурсници с постулата, че езикът е нещо, което постоянно се променя. Така и с „тези” думи, които ви предстои да прочетете. Смисълът в тях е измислен много отдавна и не се е променил до ден-днешен, просто формата на изказването му е станала по-съвременна.

Но „Мръсен сбърник” далеч не съдържа само безцелни цинизми. В него ще намерите и остроумни къси разказчета, които водят до много важни житейски поуки. Дори и приказки за Хитър Петър. Най-тежкият дискомфорт, който можете да изпитате от книгата, е да признаете честно пред себе си, че всъщност всички говорим така. Всички изричаме тези думи, по всяко време на деня и в добро, и в лошо, дори и за да дадем оценка на света и моментното положение, в което се намираме. Според вас, какво означава например „Напърдели тиквата”? Не, не търсете всякакви причудливи обяснения, това значи „Скарали се”.
Е, „В редко гомно камък не хвъргай, ща та опръска!” съвсем директнно обяснява какво не трябва да се прави, за да си карате чист и спокоен. А какво ще кажете за възпитанието по Лясковски: „Бий дупенце, да не биеш по-късно дупище!”

По-възрастните читатели с изумление ще забележат, че сред народните умотворения е намерила място и прочутата поема „Кънчо”, чието авторство се приписва на Пеньо Пенев, вдъхновения певец на новия живот в ранния социализъм, сам участвал в изграждането на днешната столица на чалгата Димитровград, „поетът с ватенката”. Ако навремето тя се разпространяваше като апокрифна литература, тук я имате напечатана на първокласна бяла хартия. Без да се страхувате, че докато я четете може да ви изловят я учител, я отрядник, я милиционер.

Независимо от своето заглавие, „Мръсен сборник” е книга, задължителна за ценителите на българската реч.