„Ти ми донесе късмет, момче, защото бях бременна с теб и руският офицер не посмя да заповяда да ме отведат.“

Страшно е, когато баща ти е общоизвестен военнопрестъпник, дори след екзекуцията му да си още в утробата на майка си. Само че детето се ражда в съветската окупационна зона, в току-що основаната ГДР и много скоро разбира, че шансовете му за личностно и професионално развитие са нулеви, независимо от изключителната му интелигентност и находчивост.

В неистовото си желание да избяга от сянката на баща си, животът му се превръща в истинска одисея: от бежанските лагери в Западен Берлин, през Марсилия и италианските Алпи, буквално ден след издигането на Стената Константин се връща в Източен Берлин, за да се сблъска отново с ограниченията, породени от произхода му: гимназията, спортният интернат или кинорежисурата дори след успешно положени кандидатстудентски изпити се оказват невъзможни в момента, когато „компетентните органи“ разгърнат личното му досие и видят чий син е. И той разбира, че баща му – който е такъв само в биологичен смисъл – всъщност е голямото нещастие на живота му, а всякакви опити да се откъсне от общото и от личното си минало са обречени в едно общество, в което „правилният“ произход и партийният ценз са по-важни от самия човек.

Голям роман от голям автор. Веднъж започнати, от тези страници няма откъсване до самия им край.
Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

Като истински хронист Кристоф Хайн води повествованието си съвсем близо до действителността, но като блъска в каменоломната на собствената си биография, сгъстява десетки години германска история така, както малцина професионални историци могат да го направят.
Ди Цайт

Щастливец с баща е роман в приглушени тонове, рядко по своята убедителност съчетание на частното и общовалидното.
Франкфуртер Рундшау

--------------------

Кристоф Хайн (род. 1944), който е сред най-важните гласове в литературата както в ГДР, така и в обединена Германия, винаги се е чувствал привлечен от съдбата на онеправданите. В неговите ранни творби „Чуждият приятел“ (позната и като „Драконова кръв“), „Краят на Хорн“ и „Тангото“ героите му са лишени от всякаква перспектива, защото не се вписват в представите на силните на деня за „правилната“ личност. По-новите му романи („Виленброк“, „Завладяване“, „Труц“ и др.) се занимават с предразсъдъците и страховете на хората в двете части на Германия и го утвърждават като неумолим критик на новата германска действителност. Носител е на много литературни отличия, а за романа си „Щастливец с баща“ получи авторитетната награда „Гримелсхаузен“ (2017).