Шотландският хумор е закачлив, дяволит и жизнерадостен. На него не са му присъщи бляскавото остроумие и интелектуалната изтънченост - смехът на шотландците извира по-скоро от обстоятелствата и печели с подкупващата си непосредственост. Хората, които стават негов обект, с техните слабости и чудатости, усещат по-скоро веселието на шегобиеца, отколкото сарказма на циника.

Разказите в книгата са представени хронологично - от сър Джон Далримпъл и лейди Елизабет Хамилтън (18 в.), през класика Робърт Луис Стивънсън (19 в.), до съвременните разказвачи като Уилям Макилвани, Хю Нобъл и др.

Анекдотите и шегите са над 350 и са разпределени в 25 теми, показващи шотландците в пълния блясък на техния местен колорит: гайди, уиски, шотландски полички и други чудатости.

Заявление на шотландец: "Искам да умра като дядо си - мирно и на сън, а не крещейки от ужас като пътниците му."

В сборника са включени и хумористични цитати на големите шотландци Адам Смит, Андрю Карнеги, Бил Шенкли, Дейвид Огилви, Дейв Бари, Чик Мъри, Шон Конъри и други.

"Хубавото на Глазгоу е, че след ядрена атака той ще изглежда точно по същия начин както и преди нея."

Били Конъли

"Някои хора си мислят, че футболът е въпрос на живот и смърт. Уверявам ви, че той е нещо много по-сериозно."

Бил Шенкли

"Има две правила за пиенето на уиски. Първо, никога не пийте уиски без вода; и второ, никога не пийте вода без уиски."

Чик Мъри