НАЧО ХРИСТОСКОВ (1953–2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.-директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство „Христо Г. Данов“ в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга.
Автор e на сборниците с разкази: „Дъх на ягоди, полъх на любов и телеграма“ (1990), „Слънчевото куче“ (2000), „От пролуката до гроба“ (2010), „Разкази за Иван“ (2013), „Последното писмо до Бог“ (2013), и романите „Подхвърлянето“ (1995) и „Училището“ (2016). Участвал е в международни писателски срещи в Германия, негови разкази са превеждани на немски, английски и руски език. Бил е председател на Дружеството на писателите в Пловдив.

1989 година – идва Промяната, с надеждите за свобода, справедливост, благоденствие и истина. Но те се оказват илюзии, защото в мътилката на разтурения стар свят се раждат новите правила, основани на егоизъм, алчност, лицемерие и лъжа. В тази абсурдна пиеса герои се оказват отново добре познати „стари муцуни“, които безскрупулно завземат и разпределят власт, територии, блага... За безименните участници в Прехода като Писателя и бай Едикойси остават кошмарите на оцеляването и безплодното търсене на капчица човечност...

ВСЪЩНОСТ “ОДА И РЕКВИЕМ ЗА БАЙ ЕДИКОЙСИ И ХУДОЖНИКА” Е ИСТИНСКОТО ИМЕ НА РОМАНА “ШИКАЛКИ”. ШИКАЛКИТЕ СА САМО АЛЮЗИЯ И МЕТАФОРА НА КУХИТЕ И ПРАЗНИ ИГРИ С ЖИВОТА НА ХОРАТА.
Проф. Христо Трендафилов

Голямото зло идва от онези, които имат за свои клиенти цели народи. Те трябва да променят своето мислене и поведение! Ала не искат, не искат! Голямото его, властолюбието и алчността им пречат. Като маймуните са. Седят горе на дървото. Отдолу се виждат червените им голи задници, чешат си ги доволно и после лакомо лапат банани. Закачливо замерят хората долу с някакви кухи шикалки... Родени лидери и държавници, просвещение и истински патриотизъм й трябват сега на България, а не шикалки...

Откъс от романа