Шепнещият камък

"Лондон, Британския музей. Потънал в мисли, минавам край огромните сфинксове от Нимрод, край главите на брадати мъже върху силни лъвски тела с крила на орли. Дори великолепният релеф с изображението на тронната зала на Нимрод, на който богове с къдрави бради пазят дървото на живота, не привличат вниманието ми. Дори не ми хрумва, че дървото на живота фрапиращо напомня на съвременна ДНК спирала, а крилатият диск на бог Асур се рее над него като самолет.

Докато запленен се взирам в клинообразното писмо, очертанията на помещението започват да се разливат пред очите ми: "Няма пространство, няма време, съществувам само аз", както се казва в индийските "Упанишади".
Пътувам през времето. Назад към Шумер, назад към началото..."