Този герой, рецидивистът, е малко "показван" в българската литература, и то главно като "поддържащ образ". В частност Мадам не е непознат за по-възрастното поколение читатели. През далечната 1986 год. издателство "Български писател" издаде повестта "Шапката на Мадам" в голям и за онова време тираж. Мадам е престъпник-рецидивист, или както сам казва - пандизчия. Но при допира му с добрите и честни люде в изтерзаната му и противоречива душа бързо покълва доброто; нещо сантиментално-българско има в опиянението му да съгражда. Мадам и неговите съвременници по "професия" нямат нищо общо с днешните рожби на демокрацията - мутрите. "Щото за артистичния професионалист - изповядва той, - за човека с въображение, място на терена няма да има.. почнат ли да се сдружават в банди и фамилии колегите, намеси ли се и политическият интерес, играта много загрубява, става напечено. Без мене, Мадам!" Неговото желание е било винаги да бъде смел, красив и свободен. И в същото време действията му са нелогични, необясним е инстинктът му да извърши нещо нередно, противозаконно. Неговият свят няма нищо общо с нашия. Той прави това, което ние мечтаем!