Андраш Петьоц (р. 1959, Будапеща) е писател, поет и редактор, подпредседател на унгарския ПЕН-клуб. Литературната му кариера започва през 1980-те години, като представител на ъндърграунд течението. Публикува самиздат, присъединява се към Парижкия кръг на авангардистите, един от обновителите е на визуалната и акустичната поезия. Участва в местни и чуждестранни литературни фестивали. Публикува и под псевдоним, предизвиква сензация в родината си със стихосбирката „Женска къдрица“ под името Рита Естер Мечеки. От средата на '90-те години в поезията му все повече изпъкват мотиви, характерни за синтезирането и обединяването на поетическите традиции. През 2001 г. публикува стихосбирката в проза „На мястото, от слънцето огряно“, плод на преживяванията му по време на писателски семинар в Айова, САЩ, която излиза и на български език. Романът „Чужденци“ (2007) претърпява три преиздания в родината и досега е преведен на немски, полски и грузински език. „Тази книга разказва за несигурното, плашещо бъдеще на Европа. Историята, описана в нея, всъщност би могла да се случи в коя да е източноевропейска страна“, казва за творбата полският писател Кшищоф Варга.

Романът „Чужденци“ на Андраш Петьоц, вдъхновен от едноименната творба на Албер Камю, е екзистенциална драма за живота на Анна, осемгодишно момиченце, и неговата майка. Двете са бегълки, които жадуват за дом, топлина и обич, но са принудени от обстоятелствата да се скитат из неназовани краища на евразийския континент. Най-страшният им враг са така наречените варвари. Романът проследява нелеката съдба на майка и дъщеря до деня на трагичната развръзка.

Има ли смисъл да спорим с Бездната? Време е да се свестим и да се избавим от магията на най-лошото. Все пак не всичко е изгубено: остават... варварите. Откъде ли ще дойдат варварите? Всъщност няма значение точно откъде. Те няма да закъснеят, и докато подготвят – по случай нашето поражение – своето пиршество, те вече обмислят как да ни изправят на крака, как да прекратят нашите празни приказки и умувания...
Да, варварите ще ни унижат, ще ни погазят, но те ще влеят и енергия у нас, за да ни помогнат да умрем или да се възродим...
Емил Чоран, из „Сълзи и светци“
прев. О. Стамболиев

Тази книга - „Чужденци“ - те кара да я прочетеш на един дъх...
Имре Кертес, лауреат на Нобелова награда за литература

Аз съм родена тук, в пасторския дом, баща ми е местният католически свещеник. Майка ми му е любовница, още от малка. Това е една истинска, страшна тайна, но на вас я признавам, защото сте добър човек. Вие не тормозите децата, а ги учите на разум, та после, като възрастни, да отстояват мястото си в живота. Впрочем майка ми каза, че преди много, много години е била и ваша любовница, и дори може точно вие да сте ми баща. Защото вие сте такъв. Задиряте малките момичета в училище. Всички го знаят. Така че по-внимателно с мен, господин учителю, защото може много да си изпатите. Знаете ли, на мен вече няма какво ново да ми кажете, вече съм видяла какво ли не.

из „Чужденци“

-----------------
Изданието е осъществено с любезното съдействие на Унгарския културен институт в София под патронажа на Институт „Балаши” – Будапеща, както и с подкрепата на Фондация „Унгарска преводаческа къща“ – Балатонфюред. С благодарност на семейство Анна Найденова и Ласло Варади за изключителната финансова и морална подкрепа.