Познаваме ли добре себе си, но дали е така?

Забързани в житейския си път, понякога загубваме себе си. Забравили сме какво сме мечтали, какво сме искали да бъдем. Без човек да знае какво представляват и как функционират неговите същности, няма как да разбере от какво имат нужда те. Осъзнаването на нашите Дух, Душа и Тяло е дълъг, но възможен път. Важното е да разберем, че ние сме душа във физическо тяло, а не обратното. Тогава се сменят гледната точка и основният приоритет, а той не е материалното.

Тялото ни винаги изпраща сигнали. Подготвени ли сме да ги уловим? Трябва ли да чакаме да дойде болката, за да обърнем внимание на себе си? Душата ни е дадена да я развиваме и усъвършенстваме непрекъснато. Когато тя е в хармония, опаковката ѝ е здрава. Някъде от съзнание то идва сигнал и се ражда конкретна мисъл. Ако я развием, става идея. С помощта на подсъзнанието и въображението тя придобива виртуална форма. После я претворяваме на дело и така става реалност.

Нашият ум създава нашето преживяване. По този начин съзнанието ни създава действителността, а съзнанието го творим ние. Нашите мисли генерират силна енергия. Ние определяме с какъв знак да бъде тя, положителна или отрицателна. Това означава, че всичко зависи от нас. Правилната самооценка дава възможност да коригираш, изменяш, да допълваш собственото си аз.