"Квартетите на Елиът ни показват поета в ролята на принц Хамлет: в ръката с черепа на своя брат, Елиът поставя познатия ни въпрос: "Да бъдеш или не?" Пред вътрешния му поглед протича духовната история на човечеството и историята на човешкото мъченичество. Диалогизират средновековните поети и мислите, авторите на Новия завет и на Бхагават Гита, християните утописти ("Литъл Гидинг") в един напразен опит да решат модерния гордиев възел. Елиът вече слуша този диалог не без чувство за ирония. Той не е повече верующият. "Тоз свят е болница дарение (на филантроп, но разорен)." Той още не е и неверующият, но вече има съзнанието, че огънят на чистилищната тъма може не да ни изгори, а вледени. Пътят на разкаянието, на вътрешното изграждане, пътят на човека и цивилизациите стават във времето - те са социални явления. Духът може да се освободи само като застане в "предхрониметричното време", но то пък е небитието. Тогава? Отговорът е: човекът ще остане в своята социална история." (Владимир Свинтила)