Чай от Парагвай

Когато чета стихотворенията за деца на Зоя Василева, често се усмихвам: не, тя не е авторът, който пише за деца – тя е детето, което си играе сред думите!

Тя очудотворява обичайния свят наоколо – хем му се чуди, хем го превръща в чудо. Шегува се с буквалните му значения. Отгатва скритите му картинки. Подхвърча след леко-крилата си фантазия... Но наред с това знае, че да довършиш снежния човек си е най-отговорнaта детска работа!

Свежестта на възприятията ѝ е в чудесен синхрон с традицията в българската поезия за деца – именно това специфично съзвучие е гласът на Зоя Василева.

Мая Далгъчева