Първата ми среща с този роман беше още когато излезе, през 1983 година. Купих си го от книжарницата и го прочетох за две вечери до късно. Подейства ми много увличащо - хубаво заглавие, естествен и жив език без излишни украшения, богато действие, живописни алегории, ярки и язвителни метафори и почти никаква недоизказаност. Цялата книга е открита сатира на тоталитаризма и диктатурата. На кой тоталитаризъм и на коя диктатура обаче? Когато след мен го прочете баща ми, каза: "Това е Тодор Живков. Тапата е Тодор Живков. Как са я пуснали тази книга?" Отговорих му: "И аз мисля, че Тапата е Тодор Живков. Не знам как са я пуснали. Може би нещата вече не са толкова затегнати.". Той възрази: "А, не са! Същото е както преди. Само че сега се прави тихо и негласно.".

Евгений Кузманов също казва, че я е писал за нашия, българския тоталитаризъм и диктатурата по онова време. И естествено не съм бил първият, който го е видял, защото перипетиите започнали още с постъпването на ръкописа в издателство "Народна младеж". Романът е завършен от автора на високосния 29 февруари 1980 година. При даването му в издателството ръкописът е заведен с Вх. № 143/30.ІХ.1980 г. и... върнат за съкращения на 18.ІІІ.1981 година. По онова време там завеждащ отдел "Българска художествена литература" е поетът Давид Овадия, а редактор на изданието става писателката Весела Люцканова. И двамата много харесват романа, но виждат, че има меко казано доста обезпокоително съдържание, и известно време се чудят какво да правят. Ако излезе в този вид, един скандал е много вероятен. Накрая решават, че би могло да се съкрати. Но колко и кое? Всичко е написано съвсем откровено навсякъде. Каквото и да махнат, другото ще остане, а то е равностойно на махнатото. Явно ще трябва да се направи нещо формално, за да може да се каже: "Ето, съкратили сме го. Преди беше възмутително, а сега вече не е.". За да е осакатяването минимално, Евгений Кузманов маха част от биографиите на основните персонажи, които не се отнасят пряко до действието. Отпадат близо 60 страници. По едно време им хрумва да сменят и заглавието, но се отказват. За да се осигурят допълнително срещу възможни политически атаки, дават романа и на авторитетен външен рецензент. Това е Атанас Свиленов, образован, културен и ерудиран критик, който го взима, прочита го и го връща с прекрасна положителна рецензия.

От издателите