Представените в книгата анализи са резултат от десетгодишно изследване на ценностните предпочитания към типа култура на организацията, уменията за управление, които са в основата на мениджърската компетентност, и обичайните културни практики в българския социокултурен контекст. В книгата е предприет цялостен подход към разбирането за естеството на новата реалност, в която отделният човек активно участва в създаването на ценностите на компанията. Сравнително кохортното изследване за десетгодишния период (2000–2010 г.) дава възможност да бъде изведен тридименсионален модел за обичайните културни практики, чрез който се очертава строгата йерархична субординация във взаимодействията между мениджъри и подчинени, силната потребност от зависимост и йерархия, както и доминирането на индивидуалистичните ценностни ориентации. В този смисъл предстои да бъде изминат дълъг път до освобождаването не само на отделния човек, но и на организацията и на обществото като цяло от строгите ограничения и регулярности на индустриалната епоха. Необходими са нови стратегии, правила и поведения, тъй като новите социокултурни и социоикономически реалности не се съобразяват със старите условия и властови отношения.