Цветан Спасов. Събрани творби

Вяра
Дз очаквам, майко, тая утрин румена,
дето ще споходи моя роден град.
Тя ще бъде млада, трепетна и весела
и ще го обича като роден брат.

Тя сега е близко - сещам я, че иде.
Ето че се пръскат сребърни мъгли,
ето че се трошат ледните вериги,
моя утрин млада с дъхави гърди!

Пак ще се разцъфнат пустите градини
и ще ги оплакнат пролетни води,
пак ще си разтворят за живот гърдите
моите побледнели братя и сестри.

Ти ще махнеш, майко, черната забрадка,
слънцето да гали свилени коси,
като ме очакваш тръпнеща на прага
да се връщам морен, млад и ведролик.

0, тогава, майко, мойта младост светла
няма да е с грижно, свехнало лице,
няма да я тровят думи неприветни -
тя ще има волно, весело сърце.

Аз очаквам, майко, тая утрин румена
с белите пенливи пролетни води.
Всичко ще младее. Слънцето загубили,
пак ще го намерят тъмните очи.
Цветан Спасов