Симеон Велики е български владетел, управлявал България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава.

Успешните войни на Симеон срещу Византия и сърбите довеждат до временно разпростиране на България върху по-голямата част на Балканския полуостров и господство в Югоизточна Европа. По време на царуването на цар Симеон България достигнала своето най-голямо политическо, военно и културно могъщество: тя опирала на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо; Симеон Велики имал титла и положение, равностойни на византийския василевс. Той бил вторият владетел след Карл Велики, който придобил титла, равнозначна на тази на византийския император; Българската църква си извоювала автокефалност; България се превърнала в духовен център на славянския свят; втората българска столица – Велики Преслав, станала един от основните културни центрове на Югоизточна Европа и град, който по великолепие съперничел на Цариград. Симеоновото царуване е и период на културен разцвет, наречен Златен век на българската култура.