Документален роман

Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България.

"И се появиха Князът и Княгинята хванати под ръка: той висок и пълен, облечен в пълна генералска униформа със всички отличия, бавен, леко накуцващ, полуобърнат към Нейно Височество с доволния поглед на човек, яхнал расов кон… И тя – с дълга шия и благороден овал, висока и стройна, обгърната от бяла лионска коприна с толкова проста и изискана кройка, че правеше фигурата й да изглежда изящна и безспорна като формула или афоризъм. Всяко прибавяне към този величествен силует би накърнил кристалната му и смайваща цялост. Княгиня Елеонора не беше нито млада, нито особено красива. Но бе толкова естествена в своята царственост, че изглеждаше непостижима за всяко друго чувство, освен възхищение."

За деветте години на своето царуване - бляскавите и трагични години на балканските войни - от мащеха на височайшите сираци, царица Елеонора не превръща в Майка на Отечеството, наречена от световната преса "Коронованият ангел на България".
Последното ѝ желание е изпълнено: погребана е в светата българска земя, до стената на Боянската църква, която лично бе спасила от разрушаване и така я бе подарила на поколенията и на света.