Хермес разкрива пред ученика си Асклепий едно пророчество, съставено от две части.
Най-напред предсказва, че ще настъпи време, когато Египет, "Храмът на Космоса", ще бъде опустошен. Хората ще започнат да изпитват умора и отегчение от живота и в техните очи Вселената вече няма да изглежда достойна за почит или удивление. Религията ще се възприема като бреме и човечеството "ще предпочита мрака пред светлината". Боговете ще се отърват от човешкия род и гласовете им вече няма да се чуват. Земята ще стане безплодна, въздухът ще загуби животворната си свежест; старостта ще превземе целия свят.
Втората част: когато отмине всичко това, чрез Божието благоволение ще се възроди съзнанието за свещеното. Човешките сърца отново ще се изпълнят с удивление и почит. Ще има всеобщо пробуждане на усета за божественото, благодарение на който хората пак ще подемат безкрайни химни на възхвала и благословия. Това ще е равнозначно на едно повторно раждане на Космоса, "свещено и величествено обновление на цялата природа".
Пророчеството, макар и привидно свързано със съдбата на древен Египет, обхваща по-обширен исторически процес - тук сякаш е описана съдбата на западната цивилизация. В книгата откриваме идеята за огромен космически цикъл, в който на Египет е отредено особено символично значение, но който по твърде знаменателен начин включва и нашето съвремие. Днес сме достигнали критичната точка, в която първият етап от цикъла - опустошаването на храма - вече е завършен, но вторият етап - обновлението, едва сега започва. Според предсказанието "Египет" символизира цялото човечество и природата. Цивилизацията и духовния живот на Древен Египет са израз на това, което представляваме всички ние в даден момент от нашата еволюция.