Кой би си помислил в ада да подаде оплакване срещу дявола?

Вожда управляваше, унижаваше, поробваше и наказваше чрез секса.

Изнасилването беше политическо оръжие, преди той да го направи бойно оръжие.

Онова, което силно възбужда Вожда, е да притежава за час, за нощ или за няколко седмици дъщерите или съпругите на влиятелните личности или на своите противници. Целта е не толкова да съблазни жената, колкото да унижи чрез нея мъжа, който отговаря за нея – „няма по-голямо оскърбление в Либия” – да го стъпче, да го унищожи или, в случай че тайната никога няма да бъде разкрита, да получи влияние върху него, да вдишва могъществото си и да господства над него, поне психологически.

Да, отричането, изглежда, изкушава сегашните господари на Либия. И то има предимството да предпази срамните малки тайни и голямата страхливост на шепа мъже, някога слуги на диктатора, снизходителни към него, а днес усърдни революционери на страната на новата власт. Те мечтаят за мълчание. Да не се говори за изнасилванията. Да се забравят жените-жертви, защото „те не са истински жертви”.

„Нашият занаят не е да доставяме удоволствие, нито да вредим, той е да поставяме перото в раната” пише Албер Лондър, най-видната личност сред великите франкофонски репортери.

-------------------

Аник Кожан е френска журналистка, репортер на в. „Льо Монд“, автор на няколко книги, автор и водещ на предаванията „Дуели“ и „Следи“ в телевизия „Франс 5“.
Родена е на 2 август 1957 г. в Брест. Прекарва детството си в Бретан и завършва право в Университета в Рен, а по-късно завършва и Института по политически науки в Париж.

През 1981 г. постъпва на работа във в. „Льо Монд“, участва в създаването на отдел „Медия комуникации“ и го оглавява от 1986 до 1991 г., когато става репортер на вестника.

Интервюто й с принцеса Даяна (което излиза няколко дни след смъртта й), с актрисата Изабел Аджани, както и с други световноизвестни личности й печелят популярност сред широката публика. Но това, което й носи славата на добър репортер, са разследванията и репортажите й за насилието над жените във военните зони.

Освен за в. „Льо Монд“ тя работи и за няколко телевизионни канала – „Франс ентер“, „Юроп 2“, „ТВ 5 Монд “. Между 2007 и 2013 г. в ефира на „Франс 5“ Аник Кожан води документалната поредица „Следи“, в която представя забележителни портрети на известни французи от сферата на литературата, изкуствата, политиката, науката. През 2014 г. отново във „Франс“ 5 тя е автор и водещ на предаването „Дуели“, в което се правят телевизионни портрети на две известни личности , които се противопоставят една на друга – „Марлене Дитрих и Грета Гарбо“, „Калас и Тебалди“, „Сталин и Троцки“, „Лагерфелд и Ив Сен-Лоран“ и др.

Автор е на 3 документални филма.

В своята книга „Хищникът. Жертвите в харема на Кадафи“ Аник Кожан разкрива сексуалните перверзии, на които е способен бившият либийски диктатор Муамар Кадафи, и как той използва изнасилването като метод да затвърди властта си, а по-късно и като оръжие.

Книгата е преведена на повече от 20 езика, преиздавана е няколко пъти и се е превърнала в истинско събитие дори и в арабските страни.

През март 2014 г. във в. „Льо Монд“ излиза нейна статия за използването на изнасилването като оръжие за масово унищожение в Сирия. Статията е базирана на разследването й в арабската държава.