В обемистия си труд Дукенс стига до шест основни извода, опорни точки на неговата идея за пределността на нещата и явленията, които споделя в свое писмо до проф. Стивън Хоукинс, а именно:
- че освен диалектическото единство между материята и формата, същите се различават по качество и поотделно могат да се измерват количествено;
- че формата води до предел на явленията, защото са свързани;
- че пределът на явленията води до еволюцията на природните закони, защото те имат своето начало от Големия взрив;
- че не Бог създаде формата, а формата създаде Бог;
- че не числото на Питагор е субстанцията на Вселената и тъй като числото е детерминирано от формата, то формата е субстанция на Вселената;
- че Големият взрив е границата между две форми на съществуване на материята, както и техните отношения са отразени в природните закони.
Книгата представлява една разгъната хипотеза, едно вглеждане в дълбочината на материалния свят, което е своего рода провокатор за нови догатки и размисли върху основните закони на Вселената.