С диалога "Федон" се открива зрелият етап в творчеството на Платон. Превес имат митологическите и художествени аргументи, а философската тематика е майсторски вплетена във фабулата и худоествените обстоятелства.
Платоновият диалог "Федон" е наречен по името на повествователя, който разказва спомените си от последния ден от живота на Сократ. Осъден на смърт през 399 г. пр.н.е. поради предадените в беседата обстоятелства, преди изпълнението на присъдата Coкрат прекарва в атинския затвор около месец, заобиколен от най-верните си приятели. Диалогът между тях свързва няколко теми, които преминават една в друга и са съпроводени от различни нива и типове на аргументиране.
Разговорът, който предава Федон, минава през няколко фази. В първата си част философската беседа е съсредоточена върху ценността на живота и смъртта. Втората част съдържа четири аргумента в подкрепа на тезата за безсмъртието на душата, в които са преплетени много други психологически, логически и общофилософски проблеми. В третата се разкриват етическите и космологическите следствия от тезата за безсмъртието на душата.