Какво казва едно дете, когато говори, че не се чувства добре в своето тяло на момче или на момиче? А какво казва един юноша?

Кой трябва да бъде слушан? Как да се даде думата на детето и двамата му родители? Имат ли някаква дума специалистите – ендокринолози, психиатри, психолози, психоаналиици? Медицината се опитва да отговори по един категоричен начин на въпросите поставени от детето и юношата – тя си служи с диагнози и предлага медикаментозна терапия.

През последните десет и повече години както в САЩ, така и в Европа, се наблюдава безпрецедентен взрив на исканията за смяна на пола сред деца и юноши. В зависимост от страните, за период от 10–15 години диагнозата „полова* дисфория“, отразяваща чувството за несъответствие между пола по рождение и пола, в който човек „се чувства“, се е увеличила с 1000 до 4000%.

Каролин Елиашев и Селин Масон

Отговорно и важно е как нашето поколение ще подеме тези въпроси, как ще се опита да отговори и най-вече как ще осигури пространство за словото, което засяга тялото и поставя етични въпроси. Трябва ли да се блокира медикаментозно хормоналното развитие на детето? Можем ли да разглеждаме детското желание „да бъда от другия пол“ като фантазъм произхождащ от опознаването на собствения пол, от въображението, от отношенията с братята и сестрите с приятелите и връстниците?

„Фабрика за трансджендър детето“ е книга за лекари, психолози, психотерапевти, пихоаналитици, съдии, адвокати, социални работници и всички, които приемат деца, юноши и родители в различен контекст. Те са отговорни за това да дадат думата на всеки, но и за думите които ще кажат, както и за действията, които ще предприемат.