Еди-кое си училище, в еди-кой си град... В него всемогъщата Директорка царства безпощадно, край нея кръжат послушната Помощник-директорка и подмазвачът Младия информатик... Тук властват Правилникът и разпоредбите, които Директорката може да извърта така, че нищо да не попречи на кариерата й... Пък и Депутата, Кмета и Инспекторката са нейни хора... Учителите мълчат, слушат и се страхуват...
Отвъд служебните маски всеки има своята човешка драма, с която се бори или примирява. Или се опитва да прикрие...
Учениците виждат всичко. Училището може да ги подчини, но дали ще успее да смаже критичността и несъгласието?...
Еди-кое си училище, в еди-кой си град... Дали не е училището във вашия град?...

В романа се задават тревожни въпроси за състоянието на днешното ни образование. Драматизмът у героите, пластичността на изказа и четивността на текста събуждат болка и омерзение, но и съчувствие към истинските учители и ученици. Умело използваната „аз“ форма на повествование (разказът се води от името на двете главни героини, единадесетокласничката Ани и учителката Шаранкова) придава особена изповедност на този роман.
Проф. ХРИСТО ТРЕНДАФИЛОВ

Новият роман на Начо Христосков е оздравителна вивисекция на съвременното българско училище. Той бе обсъден в ръкопис от литературното студио в ЕГ „Пловдив“. Развълнува учениците и предизвика дискусия. А не е ли това най-важната задача на един текст?
ПЕТЪР КРАЕВСКИ – поет, белетрист, сатирик