“Унижените и оскърбените” е първото произведение на Достоевски след “Бедни хора”, в което с такава потресна сила са показани страданията на малките обитатели на големия град. Но за разлика от “Бедни хора”, чийто идеен смисъл се заключава преди всичко в протестния вик на Девушкин: “С какво право става всичко това?” – “Унижените и оскърбените” свършват другояче. Тук отчетливо звучи новият мотив у Достоевски – призивът за отказване от борбата, за доброволно, гордо смирение.

Склонността на Достоевски към не съвсем обикновените явления проличава напълно в изобразяването на характерите. Писателят е създал цяла галерия от хора, осакатени от буржоазния град: болния и беден Иван Петрович, нещастното сираче Нели, което на всичко отгоре страда от епилептични припадъци, оскърбената и измъчена Наташа и т.н. Ненапразно самият разказвач нарича Петербург град на “полулуди”. Характерно е, че Достоевски се интересува не от постепенното развитие на човешката психика, а от най-ярката и проява в острите, преломните моменти на живота. Именно тъй са изобразени в романа всички “унижени и оскърбени”.

Психологическият анализ в това произведение на Достоевски невинаги е достатъчно дълбок и достоверен. Но ако душевният мир на Иван Петрович е разкрит много пестеливо, ако Наташа учудва донякъде с неестествената си склонност към резоньорски речи, образите на Нели и Ихменев представляват високо постижение на реализма на Достоевски. В характера на Нели, не по детски сериозен, горд и благороден, отчасти е продължена линията на Неточка Незванова. Но съдбата на Нели е по-трагична, тя сякаш символизира жестоката несправедливост на социалните отношения, които съществуват. Темата на малката Нели още веднъж ще се появи в творчеството на Достоевски след шестнайсет години в образа на нещастното момиченце, срещата с което става начало на душевен прелом у “смешния човек” (“Сънят на смешния човек”).