Множество ноти е симфонията, картината е безброй докосвания на четката, щрихи, в които тя отпечатва себе си върху платното. Но виждаме ли четката в картината, чуваме ли нотата в симфонията?

Това, което ни радва, е хармонията, тя не е нота, а нещо друго. Тя е Музиката. Женското е като музиката, то е съставено от много лица, от много истории, от много образи, чувства, характери, но които достигат до нас и галят слуха ни в хармонията на „Тя, жената“. Никой не е успял да я нарисува докрай, да я разкаже до финална точка, да я възпее до изчерпване. Женското е като извор, на който колкото и стомни да занесеш, няма да можеш да го затвориш в съд.

„Тя“ е движение, рисуващо форми и изплъзващо се от тях. Облак в летен ден, запътил се нанякъде, влюбен в безкрая, но на един поглед разстояние, изтъкан от далечината, но и близък. Докосната с очи, бяга от ръцете, докосната с пръсти, се крие от очите, близо и далеч, сетивна и абстрактна, истинска и измислена, една прекрасна идея, една необходима мечта, една неразгадаема истина.