"Тогава ангелът на смъртта, същата стара вещица, посочи към мен, изрече някакви слова и напусна залата. Най-после преводачът проговори, като каза следните думи:
- Боговете са наредили на Булиуиф да напусне това място и бързо, като остави всичките си дела и грижи, да извърши подвиг и да победи заплахата от Север, и така ще бъде. И той ще трябва също да вземе единайсет воини със себе си, а също и теб.
Отговорих, че съм изпратен с мисия при българите и трябва да следвам указанията на своя Халиф без отлагане.
- Ангелът на смъртта го каза - продължи преводачът. - Отрядът на Булиуиф трябва да се състои от тринадесет души, като единият да бъде от друг народ, и ти ще бъдеш този тринайсети.
Започнах да протестирам, че не съм воин и наистина изказах всички извинения и молби, за които се сетих, че могат да значат нещо пред тази тълпа от грубияни. Настоях думите ми да бъдат предадени на Булиуиф, но преводачът ми обърна гръб и напусна залата с тези последни думи:
- Приготви се по най-добрия начин. Ще потеглите с пукването на зората."