Идеята за съставянето на този сборник се зароди в хода на нашите разговори с акад. Васил Гюзелев върху делото и възгледите на Шейх Бедреддин и неговата роля в историята на балканския XV в....

"В края на Средновековието и в началото на ранното Ново време евро-азиатският свят е разтърсен от огромен по мащабите си религиозно-политически конфликт. Образуваната на мястото на някогашната Византия Османска империя се превръща в огромен ислямски колос, който прегазва балканските християнски държави. Османо-ислямската експанзия ще плисне до стените на Виена и там ще бъде спряна от обединените сили на европейските християнски държави. ще последва бавно отдръпване от овладените християнски територии, в хода на което балканските народи ще възстановят с кръв своята държавна независимост. Целият този процес, изречен кратко с няколко думи, е съпътстван от военна и религиозна конфронтация, от която за историка остава горчив привкус. Това е време на безкрайни страдания за потърпевшите християни, независимо дали са българи, гърци, сърби, албанци, черногорци, хървати, унгарци, власи и др. Изследователят с афинитет към подобни конфликтни периоди ще намери в тази тематика своето идеално амплоа. За мнозина времето на османската експанзия за сетен път ще докаже тезата, че в човешкото развитие преобладава предимно цивилизационният сблъсък и много по-малко цивилизационното сътрудничество.

Колкото и странно да изглежда на пръв поглед, тъкмо този мрачен период ражда и своята антитеза. Във времето, когато Европа живее с "турския страх" и в което султан Мехмед II Завоевателя ще поръча да му намерят книги за Италия, която той смята да завладее, ще се появят интелектуалци, които ще ратуват не за взаимно завладяване и изтребление, а за сътрудничество и дори единство на религиите. Представители на това течение са големи учени и политически дейци: от османска страна - Бедреддин Симави, от страна на Католическата църква - Николай Кузански, а от Православната - Георги Трапезундски. На техните жизнени съдби и учения е посветена книгата, която ти, читателю, държиш в ръцете си. Тя ще ти достави не само интелектуална радост, но ще те изпълни с исторически оптимизъм. Този оптимизъм, тъй нужен на съвременната епоха, ще подхрани усещането, че и в най-мрачните епохи на противопоставяне между религиите има хора, които могат да проявят научно и политическо мъжество и да издигнат глас за равноправие и отказ от взаимно изтребление. За българите е гордост, че един от тримата радетели за религиозно единство - Бедреддин Симави, развива своите идеи в североизточните български земи и привлича под своето знаме хиляди българи. Още в онази далечна епоха нашите предци са показали, че притежават толерантност към друговерците. Надявам се, че и ние ще бъдем техни достойни продължители.”

проф. Христо Матанов