|
|
Вижте книги с подобно съдържание и в следните категории: Художествена литература, Българска литература, Поезия
Антология
He си отивай, ще ми бъде тъжно без твоите ръце. Не си отивай, ще ми бъде тъжно без твоите единствени ръце. Не си отивай, аз ще ти направя най-страшното признание. Под мостовете не шумят реки, когато ти не си със мен. Пристанищата са най-мръсно доказателство за липса на море, когато теб те няма. Не си отивай. Иван Пейчев ------------------------- РАДОСТЕН МОНОЛОГ Не съм затворен кръг. Стоя пред цялата безкрайност на света. И сутринта, и вечерта. Аз слушам как земята диша, усещам как се движи, как се зараждат бавно и растат децата, ручеите пъпките. Над мен отхожда слънцето на път. Минавам между много стъпки - и сутринта, и вечерта. За да се върна пред безкрая на света. Не съм затворен кръг. Арександър Вутимски ------------------ Смисъл и безсмислие Когато те налегне злото и страшна мъка без предел – все търсиш смисъл във живота, опора и далечна цел. Защо ти са? Какво печелиш? Безкрайността е без предел. Милиарди са във прах изтлели със смисъл, вяра и със цел. Живей със простота насъщна, с парчето хляб, със пролетта, със въздуха, що те обгръща, и слънчевата топлота. Тренирай се за проста твърдост като скалата и пръстта. Плюй на мисловната си дързост, приемай като сън света. Александър Геров Книги, подобни на "Трима поети. Иван Пейчев, Александър Вутимски, Александър Геров" |