Точно време

"...стихотворенията в „Точно време” са радикално нови, различни, в сравнение с поетиката на творбите от предишните стихосбирки на поета. Това е книга с трагически вариации за отминаващите мигове, за техните образи и за възможността/невъзможността да ги имаме като памет, като осмислен наш живот" - заявява Михаил Неделчев за книгата.


Крайно време

Да живееш значи да умираш.
Да забравяш значи да разбираш...
На облак е подобна всяка вещ
и цветето е пламъка на свещ.
В небето кули мраморни се сриват
и камъните са лица менливи...
Красавицата става свъсен демон,
а после с пухкав пудел ми изменя...
Но залезът прозорците запали
и веят вече вечерни хорали.
А тази тъмносиня планина –
тя всъщност е застинала вълна...
Заспиваш и мигът расте без край –
като вселената се разширява...
Мигът на смърт е ад, или е рай.
Но само този миг от теб остава.