Тази книга, посветена на един от най-големите алпинисти в историята - поляка Йежи Кукучка, бе написана преди повече от 20 години. Някогашното държавно издателство "Медицина и физкултура" ни поръча със Светослав Колев да направим книга "Битката за осемхилядниците". Светослав - един от най-големите български полиглоти и преводачи, владеещ 40 езика, трябваше да представи жизнения път и алпийската кариера на Райнход Меснер, аз - на Йежи Кукучка.

После настъпиха промените след 10 ноември 1989 г. В хаоса им споменатото издателство престана да съществува. Забравена бе и идеята за книгата. Моята част остана да лежи в чекмеджето (по-точно - в една папка, която в един момент дори не помнех къде съм сложил). И да чака "по-добри времена". Както се казва. Сега, когато те дойдоха и се върнах към текста, установих, че нямам никакво желание да го променям (с изключение на някои съвсем малки уточнения). Независимо, че някой може да ме обвини, че тонът е прекалено приповдигнат, на моменти дори възторжен.

Кукучка си отиде от този грешен свят на 24 октомври 1989 г., при опит за изкачване на Южната стена на Лхотце. Ако бях писал книгата след това, сигурно тонът щеше да е друг. Но това е моята книга за Юрек - под влияние на живите впечатления от срещите с него в Катманду, Катовице и Истебна, наскоро след кято бе станал национален герой на Полша. Но това с нищо не го бе променило и си бе останал Човек. С голяма буква.

Йежи Кукучка или Юрек, както го наричаха приятелите му (24 март 1947 г. - 24 октомври 1989 г.), записа в актива си "Хималайската корона" само за 8 години (1979-1987), а Меснер - за 16. На 11 осемхилядника той прокара нови маршрути или реализира първи зимни изкачвания. До 5 стигна в чист алпийски стил - без предварителна обработка на маршрута с парапети, без междинни лагери, без височинни носачи, на един - соло. Само веднъж (на първия си осемхилядник - Лхотце, през 1979 г.) използва кислород. За по-малко от година и половина (21 януари 1985 - 18 юли 1986) стъпи на пет върха от категорията на най-високите - на три от тях за първи път през зимата, а на два (между които и страховитият К-2) - и по невероятно трудни премиерни пътища...

Петър Атанасов