До не много отдавна Йорген Хофмейстер е имал хубава работа, красива жена, пари и две прекрасни дъщери, Иби и Тирза. Но ето че го съкращават от работа, жена му го напуска, парите му се стопяват заедно с един изчезнал хедж фонд, Иби заминава с приятеля си за Париж, където отваря хотел, остава му само Тирза. Която също ще замине, за Африка, с приятеля си мароканец, когото Йорген подозира във връзки с терористите. Когато минават седмици от заминаването й и Тирза не се обажда, Йорген потегля за Африка. Дали ще намери любимата си дъщеря?

„Тирза“ е роман за непомерната бащина обич, но и за скритите, грозни сили, които понякога стоят в основата на човешкото поведение, както и за бавния разпад на личността, за неумолимия й поход към лудостта. Действието се развива спокойно, сякаш тихо, но в тази тишина читателят чува стъпките на Съдбата. Преди да стигне до драстичната и абсолютно неочаквана развръзка. Защото „Тирза“ е дълбоко психологически роман, написан от неоспорим майстор, но е и това, което наричаме „трилър“, в най-изчистения му вид. И във всички случай е висока литература. През 2010 г. независимият холандски седмичник Groene Amsterdamer обявява „Тирза“ за „най-значимият роман на 21 век“. По книгата е заснет едноименен филм с режисьор Рудолф ван ден Берг. Награди: холандската Libris Prize, 2007, белгийската Golden Owl, 2007, Литературната награда на младите европейци, 2010.

---------------

Холандският писател Арнон Грюнберг (р. 1971 г.) произхожда от семейство на еврейски емигранти от Германия. Майка му е оцеляла от Аушвиц. Грюнберг учи в гимназиално училище в Амстердам, от което е изключен. Историята е разказана в „Сини понеделници”, дебютен роман, за който получава две награди (предстои да бъде издаден от ИК „Колибри”, 2017), сравняван, и с право, със „Спасителят в ръжта”. Грюнберг написва още 11 романа, преведени на 30 езика, и получава 8 награди, от които две за „Тирза” и една за цялостно творчество. Грюнберг е изключително плодовит автор. Освен романи пише статии за вестници и списания, есета, поезия и пиеси. Известен е и с журналистическите си проучвания – на масажистите в румънски курорт, на пациентите в белгийска психиатрия, на келнерите в швейцарски влак… Той придружава холандските войници в Афганистан и Ирак, посещава Гуантанамо, след което публикува наблюденията си.