"Гадателят заговори: - Не знам дали Учителят ти е станал чен-йен (човек-дух). Ако е така, ще продължи да се скита безплътен по земята, докато не изтекат отредените му години. Висшите духове обикновено са доброжелателни. Но низшите създания... - Аз... Аз оставих тялото му на стола за медитация... оставих приношения наоколо и тръгнах много набързо. Учителят ми живееше усамотено, приемаше посетители много рядко. Може да са минали два или повече месеци преди да разберат за смъртта му... - Точно така! - възкликна дао-че (прорицателят). - Седемте низши духа на твоя Учител са се освободили и са станали куей (демони). Някои от тях са тръгнали след теб и сега ти пакостят, опитват се да объркат мислите ти, създават препятствия по пътя ти. За щастие един от Висшите духове на убития също е успял да те последва, за да ти помага с благосклонната си намеса... - Замълча. Мунпа очакваше продължението на напътствията му. Изведнъж дао-че потръпна целият и се изтръгна от състоянието на дълбок размисъл. Погледна Мунпа сякаш го виждаше за първи път и се тросна: - Е, добре! Вече знаеш. Върви си."