Професор Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен преподавател по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет„Св. Климент Охридски" Основател е на Нов български университет. Първоначално в Софийския университет и по-късно в Нов български университет той води най-посещаваните знакови семинари.

Публикувал е на български език голям брой преводи на старогръцки автори, сред които се откроява участието му в четиритом-ното издание на диалозите на Платон, преводите на "Характери" на Теофраст, „Дафнис и Хлоя" на Лонг, „Животът на Александър Македонски" на Псевдо-Калистен,„Към себе си" на Марк Аврелий. Автор е на книгите „От Омир до Еврипид", „Омировият епос", „Литературата на елинизма", „Мит и литература", „Романът -античен и съвременен", „История на старогръцката култура", „Орфей и древната митология на Балканите", „Старогръцката литература",„Промяната в живота и текста",„Европа - разбирана и правена", „Отделно и заедно", „Университетът - особен свят на свобода", „Минало и съвременност", „Разказ, време и реалност в старогръцката литература", издадената в Испания книга „Modelos de realidad" и издадената в Германия - „Reading and Its Functioning".

Носител е на наградите Grand-Croix de I'Ordre de Phenix, Grece -за дейността си като посланик на България в Гърция и „Христо Г. Данов" - за хуманитаристика.

-------------

Задачата, която си поставям, е да предложа аргументи в подкрепа на тезата, че човешкото говорене е и правене. Аз не смятам обаче, че говоренето е нещо различно, към което се добавя правене, твърдя, че то е поначало действие, едно от основните действия в праксисното човешко съществуване. Проблемът е в това, че и то, и всички други действия са сами по себе си само когато се наричат, иначе в реалното, което те означават и за което се говори, те са винаги свързани с други действия. Реалното говорене е и мислене, и разбиране, вярване и не на последно място и вършене и правене. А това е само редът на по-основните действия.