Ако ми се наложи, бих избрал остров Тасмания. Намира се достатъчно на юг, за да не му влияят екстремните температури. Сладката вода е в изобилие, той е част от демократична държава и не го обитават хищници, опасни за човека. Не е много малък, но все пак е остров, следователно е по-лесен за защита. Защото ще се наложи да се защитаваме, повярвайте ми.

„Тасмания“ е роман за бъдещето. Бъдещето, от което се боим, но и за което мечтаем, което едва ли ще имаме, ала все още можем да изградим. Общото усещане в нашата епоха е, че вече губим контрол над света и над себе си, и топлият глас на Паоло Джордано го изразява по неповторим начин. Та нали всеки търси своята Тасмания, своята обетована земя, където ще бъде спасен.

И за да покаже опасността, надвиснала над днешните поколения, Джордано прави паралел с ядрения апокалипсис, сполетял Хирошима и Нагасаки, описва срещите си с последните живи хибакуша – оцелелите от ада на атомната бомба.

Увлекателен, но и поучителен, „Тасмания“ е от малкото сериозни романи, които карат читателя да се замисли над днешните действия на човечеството и да поеме отговорност за бъдещето си.