Романът проследява няколко години от живота на Вероника Зарник, млада жена от богато люблянско семейство, повлечена от вихъра на размирната история, и разказва за нейното тайнствено изчезване. Петима души говорят за нея, за себе си и за неспокойната ситуация в Словения преди и по време на Втората световна война. За времето, погълнало като чудовище не само активните участници в историческите събития, но и хората, живели на ръба на буреносните промени, без да ги разбират напълно – чието желание е било само да живеят. Но „само“ да живееш е илюзия, това е момент, когато в привидно сигурната и идилична атмосфера на един замък в подножието на Алпите не е било възможно да избегнат връхлитащата ги вълна на насилието.
За Вероника разказва някогашният ѝ любовник, офицер от Югославската кралска войска, който през 1945 г. попада във военно-пленнически лагер в Палманова; историята продължава нейната майка, чакаща завръщането на дъщеря си в един малък апартамент в люблянско предградие, потънала в спомени и неспокойна в плахите си надежди; за героинята говорят още лекар от немската окупационна войска и прислужницата на семейството; накрая – някогашен партизанин, предизвикал с неясни и противоречиви лични мотиви нощната акция, довела до трагичната съдба на господарите на замъка.

Драго Янчар (Марибор, 1948) е словенски писател, драматург и есеист. Директор е на най-старото книгоиздателство „Словенска матица“. През 1985 г. пътува до САЩ като Фулбрайтов стипендиант за хора на изкуството, а през следващите години специализира в Германия, Австрия и Великобритания. От 2001 г. е редовен член на Словенската академия на науките и изкуствата.
Янчар е най-превежданият словенски писател; негови книги са излизали на английски, френски, немски, руски, италиански, испански, хърватски и много други езици. Често участва в литературни четения и изнася лекции във водещи културни центрове по света. Лауреат е на редица словенски и международни награди.