Времето на величието на Римската империя е отминало. С безумията си Нерон е нанесъл огромни щети на държавата, които последвалата го династия на Флавиите не успява да преодолее изцяло. Още повече, че в края на дните си последният й представител – Домициан – е обхванат от подозрителност към всички и всичко. Това позволява в Рим да се разгърне изцяло социалното зло на доносничеството. Наследилият Домициан Нерва се оказва слаб владетел, треперещ пред собствените си преторианци, и римската колесница продължава да се носи към пропастта.

Здравите сили в сената търсят усилено изход от предстоящата катастрофа. Изборът им се спира на провинциалиста Марк Улпий Траян.
Ще успее ли „парвенюто“ да възстанови реда в държавата, да прокара политиката си на „добродетелна и доброжелателна сила“, да се справи с най-големия по онова време враг на римската държава – дакския цар Децебал и да постигне детската си мечта като повтори подвизите на Александър Македонски на Изток?

Ще успее ли честният и вярно служещ на родината си конен префект Ларций Корнелий Лонг да защити честта си и да се освободи от постоянно преследващата го зла съдба? Ще бъдат ли наказани най-големите злодеи на онова време – сенаторът-доносник Марк Аквилий Регул и разбойника-тракиец Сацердата?

Всички тези въпроси намират своите отговори в написаният с вещина, спиращ дъха роман на Михаил Ишков.