Съчинения в 15 тома, том 8: Самуил, Цар Български - книга 3

Димитър Талев е писателят, когото и читатели, и критика единодушно свързват с Вазовите традиции. Димитър Талев е творецът, за когото е станало общо място твърдението, че е приемник на "патриарха" на българската литература - приемник и на пламенното му родолюбие, и на повествувателните му традиции. И в това сравнение има нещо много вярно.

И Вазов, и Талев създават романи, които са определяни като "национална епопея", "историческа хроника", "енциклопедия на народния живот". Няма критик, писал за Талев, който да не е сравнявал класическата му четирилогия с Вазовия шедьовър "Под игото", още повече че Талевите книги са разказ за останалата "под игото" Македония, при това разказ, съсредоточен също като Вазовия около "пиянството" на един народ и "пробуждането" след кървавия погром. Но разликата между Талев и Вазов не е в това, че във Вазовото творчество след "под игото" има "избавление", а Талевото творчество не достига до "избавлението". Разликата е друга.

Сам Талев охотно се вживява в ролята на приемник на Вазов и многократно говори за въздействието на Вазовия роман. "Ако има една книга, която е била мой учител в ранната ми младост, това е "Под игото" - признава писателят и продължава:
Влиянието на Вазовия роман върху мене беше голямо. Както се знае, в него нашият поет описва страданията на българския народ под турско робство, а когато го четох аз, моята родна Македония беше все още под турска власт... У нас тая книга беше забранена, за нея се наказваше с многогодишен затвор... За мене тая книга стана ключ към голямата и сложна тайна на писателското творчество.

Светлозар Игов