“Публицистиката на Любен Каравелов проследява най-вече развитието и съзряването на идеята за свобода и независимост в българския свят. И анализира причините, които я пораждат, формират прилагат политическия живот. Каравелов много внимателно изследва факторите, които влияят върху тази идея и особено върху поведението на народа в живота му под османското и гръцкото политическо и духовно робство. Българската емиграция в Румъния в лицето на водачите и идеолозите на национално-освободителната революция често изпадат в гняв или униние, когато не намират категоричен политически ответ от народа, на когото са се посветили, за да го направят свободен. Те много често се питат защо народът продължава да спи и не желае да се пробуди, за да вземе оръжието и се избави от поробителя. За тях всичко е очевидно, а когато не е очевидно, се стараят спокойно и достъпно да го обяснят, че времето не чака, че са настъпили благоприятните условия; че османската власт вече е слаба, а Европа и Русия заедно със съседните народи и държави са изцяло на страната на българите и ще им помогнат с всякакви средства, ако се вдигнат на борба.”

Затова и българската публицистика от епохата на Възраждането убеждава българите, че е дошло решаващото време и че свободата е българско и народно дело и никой няма да тръгне да ни освобождава, ако сами не покажем, че милеем за свободата си и сме готови за нея.

Книгата е част от поредицата Съчинения в девет тома.