Нотабилите, конституцията и князът (1879 г.).

Този текст обхваща два основни процеса: възкресението на държавността и изграждането на демократичната система на модерна България. Възстановяването на държавността е събитие, което практически връща българите на европейската политическа карта и предопределя новата политическа карта на Европейския югоизток, събитие, което не може да не се следи под лупа от дипломати, вестникари и политици. Съграждането на държавата не е еднократен акт и отнема известно време по-време и след края на войната. Всичко започва с Одринското примирие през януари 1878 г. и завършва с избора на първия парламент по Търновската конституция през есента на 1879 г., когато се създава и последната основна институция на младата държава. Възвеличавана, обругавана, подценявана, но съществуваща, родната конституционна система работи и за учудване на мнозина обикновено оцелява, възкръсва и както е модерно да се казва - при нужда успешно се рестартира. Нито авторитарните режими, нито тоталитарната власт успяха да ликвидират мразената и натискана по всевъзможни начини конституционна система - рано или късно тя се връщаше в правния свят, и то обикновено като надежда за мнозинството в обществото.

Милко Палангурски е професор, доктор на историческите науки. Роден е на 25.11.1961 г., в с. Врабево, окр. Ловеч. Висшето си образование завършва през 1985 г. във Великотърновски университет Св. св. Кирил и Методий, специалност История. Дългогодишен преподавател във ВТУ, води лекционни курсове и в други висши учебни заведения у нас и в чужбина. През годините заема редица административни длъжности в университета: Заместник-декан, заместник-ректор; ръководител катедра, Председател на общото събрание на Исторически факултет. Научноизследователските му интереси обхващат: политическа история на България; дипломатически връзки на България с Русия; стопанска история на България; конституционно устройство на България. Автор на повече от 20 монографии, учебници и учебни помагала.