Йордан Зебилянов е роден в 1943 г. в с. Честименско, Добричка област. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Дълги години работи като литературен сътрудник и зав. отдел „Култура“ на в. „Силистренска трибуна". От 1986 г. живее в Русе и е отговорен секретар на окръжния всекидневник „Дунавска правда“, а след преименуването му във в. „Утро“ до 1993 г. е негов зам. главен и главен редактор.

Публикувал е свои разкази в различни вестници и литературни издания. „Студена земя“ е първата му книга.

Съдбовно свързан с Добруджа (тук е роден и израсъл), авторът възкресява с колоритно слово драматичната преселническа участ на един народ, който като отбрулен лист от вятъра на историята намира убежище в тази „студена земя“. Епопея на една премълчана война, книгата е същевременно и просветление за племето и рода, откъдето идем памет за страданията на предците и бащинска заръка към потомците.

Да знаеш повече от много пишещи край теб, но да не се представяш като техен равен или по-голям побратим. И едва в предела на годините, по настояване на близките - да се решиш да споделиш с останалите своите знания.

Причината? Отсъствие на мисъл за изява. Но и - наследствена почтеност.

Затварям последните страници на тази изстрадана книга и неволно се питам: как се пише за минало, натоварено с толкова много съдба? Но чувам отговора, щом си припомням любим диалог от отдавна разказвана приказка:
- Побратиме, от какво беше онова месо що ни даде най-после?
- Побратимовци, срам не срам, ще ви кажа: отрязах го от дланите на ръцете и от стъпалата на нозете, та ви го дадох.

Борис Христов