Било е време, когато сме се отнасяли към своята мимолетност с достойнство, приемайки неизбежното – старостта и смъртта; давали сме си кураж да приемем или отхвърлим в душата си това, което не можем да променим в плътта.
Сега живеем в различни времена. Очакваната продължителност на живота ни нараства с около две години на десетилетие или около пет часа на ден, според стандартните оценки на учените, занимаващи се с изследване на продължителността на човешкия живот. Това означава, че за всеки ден, изживян днес, ни се подаряват още пет часа живот по-нататък.
Преди двайсет години само неколцина биолози са изследвали дълголетието. Научното поле е било съвсем тясно, изглеждало е старо. Може да се каже, че науката за вечната младост е изглеждала и се е чувствала стара. Опитите за удължаване на човешкия живот по някакъв сериозен и нарочен начин не са стигнали доникъде още от времето на изследванията на древните гърци и вавилонците. Но днешната наука за дълголетието се развива бързо. Тя отново е разбунена и болезнено объркана. Отново се чувства млада...

Джонатан Уийнър е автор на няколко научнопопулярни книги, свързани с биологията и неговите интереси в еволюционното развитие на видовете, генетиката и опазването на околната среда. През 1995 г. печели „Пулицър” за нехудожествена литература за книгата си "The Beak of the Finch: A Story of Evolution in Our Time". Уийнър е професор в Колумбийския университет, където обучава как се пише за наука и медицина. Преподавал е и в Принстънския и Аризонския университет, както и в Университета Рокфелер.