Eдновременно фантазия на перверзен моралист и на социален антрополог, романът „Сто нощи“ изследва любовта, изневярата и формите на лъжата.

Около половината от хората признават, че са изневерявали сексуално на партньора си. А дали другата половина казват истината, или лъжат? Има само един начин да се провери: да се проучи животът им с помощта на детективи или чрез средствата на електронния шпионаж. Такъв антропологичен експеримент ни представя настоящият роман: изследване върху шест хиляди души без тяхното съгласие, за да се стигне накрая до надеждна статистика за сексуалното поведение и навици на съвременното общество.

Ирене, главната героиня, търси в сексуалността тайните на човешката душа. Като млада тя заминава от Мадрид за Чикаго, за да учи психология в университета, и там, далеч от семейството си, започва да анализира почти научно мъжете, които среща и с които има интимни отношения. Безпристрастният й поглед се променя, когато се влюбва в аржентинеца Клаудио, криещ в себе си болезнена тайна.

„Сто нощи“ е едновременно сантиментална рефлексия, еротично проучване и полицейско разследване на убиец, който не е оставил никаква следа от престъплението си.

Романът анализира различните форми на любовта и сексуалното поведение (някои радикални и крайни), изневярата, скритите желания, табутата, половинчатите истини и измамите, които понякога владеят личните отношения. И като в гениална игра авторът включва досиета на прелюбодейци, създадени по негова молба от писателите Едурне Портела, Мануел Вилас, Серхио дел Молино, Лара Морено и Хосе Овехеро, представляващи стимулиращо упражнение по литературен промискуитет.