Столетни вълни

"В поетическото пространство на Александър Руденко се влиза като под сводове на първобитна гора, където се чува как в земните глъбини бучат отмествани от тектонически сили плочи на материците, под нозете на бягащи без посока мастодонти трещят стволове на повалени от тях дървета, над главите се носи рев на урагани и вик на птеродактили... Сред руските поети носители на подобни стихийни сили са твърде малко... "