Географският канон гласи, че изворът, който е най-далеч от устието, е точката на произход на реката, а цялото й протежение носи едно-единствено име. Ала никоя голяма река не би достигнала океана, без да бъде захранвана от притоците: потоци, ручеи и рекички. С времето голямата река достига до океана, изворът тогава вече не е повече от смътен спомен; течението е било определено от множество стичания по пътя му… Стичането е най-жизнената и динамична енергия на човешката култура. За културата стичането е онова, което е гравитацията за природата. Или с други думи: без стичане няма култура. Когато културата е жива, тя се променя чрез импулси от близо и далеч и така сменя посоката си. Само като взаимодейства с Другия, една култура може да се поддържа жива. Ето защо най-великите цивилизации са построени върху стичането.

Крепостта е сигурно място за известно време, но в последна сметка тя те задушава: това е гетото, което си устроил за самия себе си, когато натириш други в гета. Далеч по-добре е да си по пътищата на поклонниците и търговците, сладкодумците и трубадурите и там да намериш… мъдростта на човешкия род: това е осъзнаването, че културите не влизат в противопоставяния, а текат заедно. Да приемеш културата, означава да се отречеш от противопоставянето, да се отречеш от противопоставянето, означава да приемеш културата.