Георги Георгиев е роден на 26 февруари 1932 г. в село Катунец, Ловешко. Завършил Военно-политическо училище и Висшия икономически институт. Служил е четиридесет години като офицер в армията. Десет години е бил журналист във в. „Народна армия", пет от които като негов заместник-главен редактор. Четиринайсет години е бил началник на Военно издателство. Сътрудничи на централни и местни вестници и списания. Издал е единадесет документално-публицистични книги, между които „Шипченци", „Личности и тревоги", „Дарования", „Живот на косъм" (преведена на руски език), „И това е любов", „По стъпките им алени" (съавтор Ст. Александров), „Импулси от сърцето". Съставител е на антология „Военна проза" в две книги от тритомника „Храбростта и мъката на България". Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Носител е на орден „Кирил и Методий" - първа степен, на военни отличия и на наградата на СБЖ „Златното перо".

„Сред светци и ангели" е възхвала на творчеството на българските зографи и реставратори.