Със споразумение се решават около една трета от наказателните дела в България. Това е доказателство за неговото успешно "имплантиране" в нашата наказателнопроцесуална система от 2000 г. до днес. Успехът не е случаен. Споразумението е изключително добре прието в съдебната практика на много държави от англосаксонското и от континентално-европейското правно семейство. Навсякъде обаче теорията остава значително по-резервирана към него. А у нас тя почти не му обръща внимание. Това е сериозен мотив за написването на научен труд, посветен на тази диференцирана процедура и на начина, по който е уредена и се прилага в България.

Книгата започва с по-общия въпрос за същността, смисъла и видовете диференцирани процедури по НПК, за разликата между тях и особените правила. Представянето на споразумението в три други държави – Германия, Италия и САЩ, позволява различни сравнения и подсказва много идеи и аргументи. Естествено, най-много място и внимание е отделено на споразумението в българския наказателен процес – анализирана е законовата му уредба, съдебната практика на първоинстанционните съдилища и на ВКС (с оглед на производството по възобновяване на наказателни дела), направени са предложения de lege ferenda.

Книгата би била полезна за изследователите, занимаващи се с наказателен процес, за студентите по право и за всички, които в едно или друго качество участват в наказателните дела, които се решават със споразумение.

Гергана Маринова е доцент по наказателен процес в Института за държавата и правото при БАН и в Академията на МВР.