„Спомени за коне“ е един от най-важните сборници с новели на Йордан Радичков. Текстовете в книгата разказват за един от най-близките приятели на автора – писателя Емилян Станев, за затварянето на една воденица и плъзването на слухове, суеверия и духове около нея и може би една от най-силните новели на Радичков, дала име на сборника.

Новелата „Таралеж“ проследява житейския път на един малък и симпатичен таралеж, на когото съдбата е отредила да съществува в поляните около вилата на българския автор Емилиян Станев. Докато Емилиян преглежда следващите си коректури и си танинка „Реве и стене Днепър широки“ или „Този свят е толкова прекрасен“ таралежът възмъжава и открива света около себе си, за да се превърне в близък приятел на автора.

Тяхното приятелство отвежда двамата заедно с множество герои пред портите на рая, които Емилиян Станев щурмува, за да се върне на Земята сякаш всичко това е било сън.

В „Страх“ Радичков разказва за настъпването на новите времена, които налагат преобразуването на старовремските центрове на живот, сред които като такъв е разпозната воденицата и целия живот около нея. Със затварянето на воденицата животът се променя и четирима души се опитват да се обиснят новото време, което обаче не остава лишено от суеверията и мистични сили. В текста се появява небеизвестната реплика на героя Куче влачи – „Тъй ще се търкаляме ние през тоя живот като жироскопи!“ без сам той да знае значението на думата „жироскоп“.