Единодушно считан от критиците за шедьовъра на Мирча Картереску досега, „Соленоид“ е монументален роман, в който отеква ехото на Пинчън, Борхес, Кафка и други големи учители.

Пред нас е дългият дневник на разочарован писател, който разказва за детството и юношеството си в един призрачен и меланхоличен Букурещ. Безименният герой - учител по румънски език в квартално училище, с неуспешна литературна кариера и с професия, която не го интересува, купува стара къща с форма на кораб, построена от изобретателя на соленоида - гигантска магнитна намотка, която се намира под мазето. Нейната гравитационна сила не привлича надолу, а повдига последователно всичко, което попада около нея - хората,
нещата, дори самата реалност.

Героят се сближава с учителка, която е член на мистична секта, протестираща срещу смъртта с нощни демонстрации в гробища, морги, болници, стоматологии, психиатрии и други „институции на болката“...

Междувременно той е изправен пред халюцинации, които разкриват истината за неговото съществуване.

В очите му всеки знак, всеки спомен и всяко съновидение са част от пъзела, чието разрешаване ще му осигури план за бягство от триизмерния свят, в който сме затворени. Една от алюзиите за „другия свят“ е тесерактът – четириизмерна фигура, получена от пространственото движение на триизмерния куб.

Гениалност, лудост и величие. Това е „Соленоид“, новият, зрял роман на Мирча Картареску, един от най-мощните европейски писатели днес.