„Все още не знаем коя форма на бездната е нашата форма.“ - Роберто Хуарос

Дурути е опасна и уважавана личност в подземния свят. Занимава се с крадени коли, разглобяване и продажба на частите им и други сходни за средата му дейности. Най-важното за него е в бизнеса да има ред. Никой да не прави нещо, което той не одобрява. Полицията и политическата власт, с които има железен договор, не трябва да се виждат принудени да действат непредвидено, нарушавайки престъпната дисциплина. Не е лесно да се поддържа това равновесие. Цялата схема може да се разклати и от най-малката искра, появила се на грешното място и в грешното време.

Искрата пламва. Постепенно едно събитие повлича друго. С всяко следващо нещата се влошават. Най-младите войничета недоволстват и отказват да се подчиняват. Кварталът става неспокоен. Хората започват да действат все по-необмислено и непремерено. Спиралата на насилието расте и засяга всички. Подозрението надделява над тайната и уважението. Един ред се разклаща в очакване да дойде нов, а това невинаги е добра новина.

В „Сметище“ Еухения Алмейда използва похватите на черния роман, за да изгради един разказ, в който корупцията и престъпността обхващат всички слоеве на обществото.

С лаконично перо и изключително владеене на словото тя разказва една голяма история, съставена от малки събития, които водят до неуправляеми последици. Действието може да се развива във всеки аржентински град, героите се опитват да се измъкнат от зеещата пропаст, но много малко от тях успяват.