Работното заглавие на книгата беше "Упражнения" и наистина, в буквалния смисъл, материалът е букет от сполучливи непубликувани упражнения по театрална критика – интервюта, добре композирания и емоционално структуриран портрет на режисьорката Юлия Огнянова, образци за оперативна критика, задълбоченото навлизане в текстовия анализ на такъв сложен автор като Боян Папазов. Интересното в този сборник е, че той дава възможност да се проследи как натрупаното знание се реализира в конкретно писане. В случая то е комбинирано с досегашния опит на авторката в областта на актьорското майсторство, режисурата и поезията. Усвояването на историята на световния и българския театър е вървяло успоредно със стремежа ? към изграждане на собствен стил в театралната критика. Смисълът на издаването на подобен тип книги намирам тъкмо в утвърждаването на професионално отношение към писането за театър...

Доц. д-р Калина Стефанова, преподавател в НАТФИЗ "Кр. Сарафов"