Цвета Делчева е автор на поетичните книги: „По нишката тънка“ (1985), включена в антологията „Общежитие“ (Народна младеж); „Отвъд предела“ (1992) (Пан); „Изрядна нощ“ (1995) (Свободно поетическо общество); „Слънцето си е на мястото“ (2000) (Аквариум Средиземноморие); „За градовете и нещата“ (2004) (Стигмати); „Краят на лятото, вечността“ (2006) (Стигмати).

„За градовете и нещата“ е преведена от Георги Ангелов и издадена на френски – „Des villes et des choses“ (2006) (Bénévent, Ница-Париж), а „Краят на лятото, вечността“ е преведена от Габи Тийман и издадена на немски – „Ende des Sommers, Ewigkeit“ (Garamond, Виена).

През 2010 г. издава първия си роман „Реконструкция“ (Сиела). „Скъпи непознати“ е нейният втори роман. Кривата на една съдба, свързваща разкази за драматична неудовлетвореност и жажда за себеналагане като индивидуалност и творчески натюрел в едно лишено от критически усет и социални рефлексии общество. Двама души, съшити с белите конци на съпружеството, които „годините на прехода“ обричат един на друг в неизбежен антагонизъм. Новият роман на Цвета Делчева е за онези наситени, макар и краткотрайни или повърхностни общувания, които често имат решаващо значение за хода на живота.

--------------
(откъс от книгата)
Като си помисля само, че през последните месеци се бях отказал от всичко останало, че това, което направих, ме обсеби, изпи всичките ми сили и в крайна сметка не беше лесно заради едно такова обвинение, изречено от приятелката на Маги, да се затворя вкъщи или да обикалям сам, като куче.

А най-трудно ми беше да си спомням, беше трудно, защото не се знаеше кой наистина си спомня, дали съм аз или случилото се, или това бяха картините на Маги. Приятелката ѝ смяташе, че Маги прави някаква сложна живопис, че във всяка картина има цял един разказ, което, доколкото разбирах, затруднява критиката да я отнесе към някоя от съвременните или модни тенденции, но и не може да я остави безразлична, да подмине нейното усилие или нейната оригиналност.

Но присъстващите на откриването на изложбата нямаше да имат и представа от всичко това. И едва ли някой щеше да забележи, ако не бях отишъл.