Тези текстове са започвани, писани и написвани на път – сред екзотиката на индийските гари, в африканските кафенета, по френските и испанските пътища към Сантяго де Компостела. В сборника се срещат много страници с размисли за културата и политиката (припомня се и екзекуцията на Саддам Хюсеин). Интересен за незапознатия поглед би бил и послеписът към „Марокански бележки“ с артикулацията на процеса на ислямизация през вековете и взаимоотношенията между арабските племена и християнска Европа.

Пред читателя е един разкривач на пътища: „Разкривачът на пътища не може да остане в покой, защото тялото му е напоено със слънцето и вятъра на пътя, плътта му е татуирана с пътищата, по които е минал.“

Проф. дфн Георги Каприев за сборника: „От наглед дреболии Драгоев взима поводи за дълбочинни анализи – философски, богословски, геополитически. Той се вглежда в характерното и уникалното при „туземните“ човеци и техните жизнени ситуации, за да извлече от там дълбокото и граничното, онова, което прави човека същностно човек, въвличайки във всичко това и своя читател, ангажирайки го с него.„Скитащи записки“ на Иван Драгоев е превъзходен текст, който българската грамотна публика заслужава.“